По едно време змеят попитал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Кудкудякането на кокошките ти.

Скочил змеят и откъснал главите на всичките си кокошки. А Бототина преместил братята си на постелята на змейовите дъщери; змейовите дъщери лък преместил на постелята на братята си.

Змеят пак попитал:

— Кой спи и кой не спи?

Бототина не отговорил нищо и се престорил на дълбоко заспал. Змеят станал и заклал всичките си дъщери — мислел, че са братята. Легнал си тогава и заспал.

Бототина скочил и разбудил братята си:

— Ставайте, братя, да бягаме, защото змеят всички ни ще погуби. Станали те, подкарали змейовата крава и избягали.

Сутринта змеят се събудил и извикал на дъщерите си:

— Ставайте, щерки, запалете огън, да сварим Бототина и братята му!

Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.

— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?

— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.

Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:

— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.

— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.

Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил: